Лешници

Родината на лешника е Мала Азия и Кавказ. Оттам леската е тръгнала към Европа. Леска или лешник (Corylus) е род покритосеменни растения от семейство Брезови (Betulaceae). У нас е слабо разпространен, въпреки благоприятните условия за отглеждането му. Днешният лешник е култивиран и е с по-тънка черупка, по-нежен вкус и повече мазнини.
В естествено състояние обикновената леска се среща в цялата Европа. Леска се наричат дивите форми на вида, а лешник – културните сортове, произлезли от него. У нас лешникът има слабо разпространение. По-големи насаждения днес има в Бургаско, около Кърджали и Хасковско. Лешникови ядки се ценят поради високите хранителни, лечебни и вкусови качества. По калорична стойност плодовете на лешника превъзхождат плодовете на ореха, бадема, гроздето и смокинята. Използуват лешник се в сурово състояние, печени, в сладкарството и ликъорно производство.
Лешникът е топлолюбиво и влаголюбиво растение. Подходящи за отглеждане на лешника са терени с добър въздушен дренаж. За условията на България като неподходящи за създаване на насаждения се смятат терени с над 600 м надморска височина, тъй като при такива условия растенията не се развиват и не плододават нормално. Най-подходящи са северозападните, североизточните, северните и източните изложения.
Полезен е заради високото съдържание на белтъчини и витамин Е и по-ниското съдържание на мазнини, в сравнение с другите ядки.

You can leave a response, or trackback from your own site.