Приготвянето на храната, т.е. готварството, е изкуство, което, носейки отпечатъка на епохата и съответната култура, еволюира през вековете. От времето, когато първобитният човек, случайно изпускайки в жарта парче месо, е оценил по-добрия му вкус, до днешните схващания за питателна и вкусна храна е изминат дълъг път. Съвременното готварство, черпейки поука от миналото, се ползва от постиженията на науката и техниката и се съобразява с изискванията на валидните в момента предписания на науката за храненето.
Приготвянето на храната е сложен производствен процес, подчинен на неотменими правила. Този процес прогича в три последователни фази: Подготовка за готвенето — определяне на менюто и броя на порциите; избор и проверка на рецептите за избраното меню; набавяне на необходимите продукти; предварителна обработка на доставените суровини.
Същинско готвене—обработка( студена или топлинна) на суровините, вкусово оформяване и временно съхраняване, евентуално временно консервиране на готовата продукция. Довършителни работи при готвенето — разпределяне и оформяване на порциите, гарниране и поднасяне (сервиране) на готовата продукция.
Менюто се определя в зависимост от желанието, необходимостта, случая, поради който се подготвя, и възможностите на домакинството. Там, където има хладилник или килер, целесъобразно е менюто да се подготвя за цяла седмица напред. Това позволява да се набавят своевременно и. наведнъж необходимите продукти, с което се пести много време на домакинята. От съществено значение е като съставки на менюто да се включват повече сурови или консервирани плодове и зеленчуци, както и плодови и зеленчукови сокове.
При съставяне на домашното меню трябва да се избягва честата употреба на един и същи зеленчук, един и същи сос, едно и също ясте, макар и те да са “любими”‘ на някои членове от семейството. Независимо че “гювечите” са в толкова разновидности не се препоръчва при домашна обстановка да се готви всеки ден гювеч, защото накрая ястието ще омръзне и няма да се приема с охота. А това трябва да се отбягва. Дори останалото от обяд ястие добрата домакиня трябва да трансформира за вечеря с някаква прибавка или гарнитура, за да го поднесе като нова разновидност. Не е редно например в менюто да се включват пилешка супа, пиле с ориз, ориз с мляко или супа от домати, яхния с домати, доматена салата.
Броят на ястията, видът и обемът (грамажът) на порциите. както и редът на поднасянето им зависят от много обективни я субективни фактори, като сезон, климат, доставка на суровините, навици, жизнена настройка, възрастова група, здравословно състояние и пр. В някои европейски страни в храната преобладават рибните или месните съставки, а в други—зеленчуковите и плрдовите. Някъде е прието първата закуска да бъде сравнително лека, но обедът обемист, а вечерята лека.
Напоследък си пробива път стремежът да се спазва хранителен режим и т.нар. “Разделно хранене”. Но е известно, че когато на стомаха се дава по-често храна, се избягва „прегладняването” и се привиква към поемане на по-малки количества храна. Незакусването или изпускането на едно хранене предизвиква натрупване на тлъстини, тъйкато при прегладняване се поема по-голямо количество храна, отколкото е необходимо, за да се получи чувството на ситост.
При отделните хранения (обед или вечеря) е общоприето да се започва с леки течни ястия, след които да се поднасят покомпактни ястия. Изключение се прави за десертите.
Независимо от наличността на хладилник приетата в някои семейства практика да се готви веднъж или два пъти седмично е вредна за здравето, а и хранителната стойност на ястията намалява със съхраняването им и с всяко подгряване.